Тема 2 Разделяне на правото на ЕС (договори, регламенти, директиви, насоки и т.н.) и върховенство на правото на ЕС над вътрешните закони на държавите членки

  • В рамките на Европейския съюз има две основни направления в политиката и действията за правата на човека.
  • Едната е защита на основните човешки права за гражданите на ЕС, а другата е насърчаване на правата на човека по света.
  • Европейският съюз се основава на силен ангажимент за насърчаване и защита на човешките права, демокрацията и върховенството на закона по целия свят.
  • Правата на човека са в центъра на отношенията на ЕС с други държави и региони.

Политиката на ЕС включва:

  • насърчаване на правата на жените, децата, малцинствата и разселените лица
  • противопоставяне на смъртното наказание, изтезанията, трафика на хора и дискриминацията
  • защита на граждански, политически, икономически, социални и културни права
  • защита на човешките права чрез активно партньорство с партньорски държави, международни и регионални организации и групи и асоциации на всички нива на обществото
  • включване на клаузи за правата на човека във всички споразумения за търговия или сътрудничество със страни извън ЕС
  • https://european-union.europa.eu/priorities-and-actions/actions-topic/human-rights-and-democracy_en

Европейският съюз (ЕС), като наднационален политически и икономически съюз (*), основава решенията си на закони и по-конкретно на договори, които са одобрени доброволно и демократично от всички страни-членки на ЕС.

Договорът е обвързващо споразумение между страните-членки на ЕС. С договорите ЕС определя цели, правила за институциите на ЕС и установява как да се вземат решения и установява отношенията между ЕС и неговите страни членки.

Договорите се считат за „първичен закон“. Те са пряко приложими в държавите-членки. След това договорът е подписан и ратифициран е незабавно приложим и не се нуждае от акт на приемане или изпълнение. Освен това договорите са ефективни както срещу държава членка (вертикален пряк ефект), така и срещу друго лице (хоризонтален пряк ефект).

(*) Наднационалният съюз е вид международна организация, която е упълномощена пряко да упражнява някои от правомощията и функциите, които иначе са запазени за държавите

Целите, заложени в договорите на ЕС, се постигат чрез няколко вида правни актове: регламенти, директиви, препоръки (вторично право). Някои от тях са задължителни, а други – не.

Директивите са законодателни актове, които определят цел, която всички страни от ЕС трябва да постигнат. Директивите оставят на отделните страни да изработят свои собствени закони за това как да постигнат тези цели.Директивите нямат пряко действие, тъй като не могат да бъдат използвани в съда, докато не бъдат приети от националното законодателство. Ако държава не успее да изпълни директива в рамките на срока, даден от ЕС, тогава дадено лице може да заведе държавата в съда за неизпълнение.

Регламентите са задължителни законодателни актове, които са пряко приложими в държавите-членки и не се нуждаят от прилагане след изтичане на срока за предизвестие, определен за отказ/резервиране.

Решениe е акт, който е задължителен в своята цялост. Той се приема от институциите на ЕС в съответствие с договорите.

Едно решение може да бъде адресирано до всички държави членки или само до някои от тях и е пряко приложимо.

Решенията се считат за законодателни актове, когато са приети от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз; парламентът с участието на Съвета или Съветът с участието на Парламента. Решенията са незаконодателни актове, когато не са приети в съответствие със законодателната процедура. Например от Европейския съвет, Съвета или Европейската комисия.

Текстът на една директива трябва да бъде достатъчно ясен, безусловен и точен.

*Препоръки: препоръката е правно необвързващ акт. Макар и без правна сила, те имат политическа тежест; всъщност те представляват инструмент за непряко действие, насочен към подготовка на законодателство в държавите членки

Европейското право има предимство пред националното право на държавата членка.

Този принцип на предимство (също „предимство“ или „върховенство“) се основава на идеята, че ако възникне противоречие между правото на ЕС и националното право в държава-членка, правото на ЕС ще има предимство.

Причината трябва да се търси в необходимостта да се създаде обща основа между всички държави-членки: в противен случай законодателството на ЕС и политиките на ЕС ще станат неработещи.

Тъй като държавите-членки прехвърлиха определени правомощия на ЕС, те ограничиха своите суверенни права, така че, за да бъдат ефективни нормите на ЕС, те трябва да имат предимство пред всяка разпоредба на националното законодателство, включително конституции.

Принципът на върховенството на правото на ЕС се разви с течение на времето чрез съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Спомняме си делото Коста срещу ENEL (Дело 6/64).

Върховенството на правото на ЕС трябва да се прилага към всички национални актове, независимо дали са приети преди или след въпросния акт на ЕС. В случай на противоречие националното законодателство не може автоматично да бъде анулирано или обезсилено, но националните органи и съдилища не могат да прилагат тези разпоредби, докато няма конфликт със законите на ЕС.

Принципът на предимството гарантира еднаквост на защитата на всички територии на ЕС.